Добри и лоши

 

Две новини имам. Едната хубава, но другата е лоша.

Хубавата новина е, че всеки добър човек може да стане още по-добър, и всеки лош може да стане по-малко рош.

Лошата вест пък е това, че всеки добър човек може да стане по-малко добър, и всеки лош може да стане още по-лош.

Да, това беше шега, че за новини говорих. Това е престар житейски опит, който винаги трябва да го имаме предвид, а сме склонни да си опростяваме нещата. Не „вярваме“, че един добър човек може да направи нещо лошо, а един лош човек нещо добро. Готови сме да повярваме някаква безсмислица, глупост или даже лъжа, вместо да си признаем, че представите ни за този или онзи, за това или онова са неточни, повърхностни, механични, безкритични.

Положението е, че ние всички имаме роля и отговорност за това, което се случва и с другите, и с нас самите.

Да, ти имаш отговорност за това, кое от горните две неща ще се случат с много хора. Ако видиш, че един слаб човек малко краде от общото, но не сториш това, което можеш и морално трябва да сториш, този малко лош човек ще стане малко още по-лош, по-нагъл, по-алчен, по-опасен. А същото това бездушие и бездействие кара един добър човек малко да се обезкуражи.

Мислите ти и действията ти имат още по-голямо въздействие върху самия теб Всеки ден носи нещо. Веднъж си малко по-добър, друг път малко по-лош. И двете промени могат на първо време да ти харесат, защото и в това има удоволствие, да се чувстваш по-силен, по-хитър, по-могъщ от другите.

Естественото за човека е обаче да е добър, а в добротата вирее мъдростта.

 

* * *

 

Книгите на човека

 

Всеки човек е един скитник, който трябва да извърви своя не лек път.

Този път е двоен.

Веднъж това е пътят от зачеването ни до смъртта ни.

Това е добре видим, но трудно обозрим и разбираем път. Може да го наречем хоризонтален път.

В същото време има и един друг път, който извървяваме от дълбините на материята, през животинския свят с крайна цел в примамливите небеса на духа. Този път можем да го наречем вертикален път.

Ако някой търси библейски символи хоризонталният път е пътят на Йов, а вертикалният този на Якоб с неговата стълба. По-добре е обаче да наречем първия житейски, а втория духовен път.

Трудни са тези пътища. Всяка помощ е добре дошла, но грешка би било да чакаме един нов Прометей. Сами трябва да събираме опита си и знанията си и да ги споделяме безкористно..

Така с време ще се роди Житейният пътевод и Заветът на вярата в човека.

 

* * *

 

Заслужава ли вяра човека?

 

Ако изхождаме от личния си опит и от това, което знаем от историята („рез посредничество на литературата и на историческата наука), вероятно никак няма да е лесно да гласуваме вяра на човека.

Но колкото повевече научаваме за миналото, толкова повече преки и косвени аргументи ни дамат основание за няра.

Преките аргументи идват от хилядите личности: учители, лекари, майстори, артисти, писатели, творци, учени, будители, народни трибуни, борци, герои, които са оставили важни и благородни примери.

Преките аргументи ни дават събитията, борбите, които  от век на век оформят цивилизацията.

Злото, това е силата на слабия човек. Слаби и грешни сме – всички. Ако гледаме само простия сбор на злото, то не става по-малко на земята. Но неизменното присъствие на доброто е ясен знак: можем и трябва да вярваме в човека.

Тази вя може и трябва да се приеме като рационалната същност на библейската вяр в идването на Спасителя.

Тази вяра може и трябва да се приеме за морален ирператив, заповед на съвестта.

Тази вяра може и трябва да се приеме като отговорна задача на сегашните и следващите поколения.

 

* * *

 

Раждането като нова глава

 

Вярата в човека също си има рожден ден: 30 януари 2008.

Така днес можем да празнуваме 15 години вяра.

Мила традиция е празнуването на рожденните дни, но добре е да знаем, че нищо не започва от нищо. Това е вярно и за човека. Но да не мислим само за преди раждането ни преживени бурни и велики девет месеца под сърцето на майка ни. Истината е, че майките, всички жени се раждат вече с тези 180 хиляди майчински клетки, които ще им служат за да изпълнят върховната си мисия. Тези майчински клетки се оформят напълно около седмия месец на бременността на баба ни. Ако майка ни е родила 25 годишна, то в деня на раждането ни, ние сме на 26 години. И нова не е всичко: гените ни и много други запаметяващи материали и механизми в нас пазят пресни спомени за случилото се през последните няколко милиона години. А електроните ни още помнят събитията по времето на Големия взрив…

А какво да кажем за вярата в човека?

Маже би тя съществува много преди човека. Може би тя съществува откакто има живот във вселената. Може би тя е мотивирала и направлявала еволюцията…

Едно е сигурно, сам човекът в най-важните и най-осветените моменти на съществуването си, на борбите си е вярвал в себе си, и в нас, неговите наследници. И тази непобедима вяра е раждала през изминалите хилядолетия плодове, които дават отново и отново сили, даваг светлина. Наследството ни е огромно.

Огромно, но недостъпно за всички. Превърнато в таен гносос за повечето човеци от онези, които не искат хората да вярват в себе си, а на  господарите си.

Много опити са правени през изминалите хилядолетия да се върне на хората огъня на вярата в човека, но битката не е спечелена.

Това, което започна на 30 януари 2008 е един нов опит. Не повече, и не по-малко.

Какъв ще е неговият успех? Времето ще покаже. Qui vivra verra!

Задачата ни сега е не е да се занимаваме със спекулации и невъзможни прогнози, а да работим по актуалните задачи.

Повтаряйки безсмъртните думи на Рей Бредбъри: „Прекрасното в човека е това, че той никога не се обезсърчава, никога не му омръзва да започне нещо отначало, когато знае, че то е много важно и заслужава да се направи!“

 

* * *

 

Мистерията човек

 

Jeanne Added - Look at them (clip officiel)

* * *

Духовни стадии

Човек-дете: митологични религии.

Човек-младеж: атеизъм.

Зрял човек: вяра в човека.

* * *

Малкият барабанчик

 

 Little Drummer Boy | NTNU Version

* * *