Заслужава ли вяра човека?

 

Ако изхождаме от личния си опит и от това, което знаем от историята („рез посредничество на литературата и на историческата наука), вероятно никак няма да е лесно да гласуваме вяра на човека.

Но колкото повевече научаваме за миналото, толкова повече преки и косвени аргументи ни дамат основание за няра.

Преките аргументи идват от хилядите личности: учители, лекари, майстори, артисти, писатели, творци, учени, будители, народни трибуни, борци, герои, които са оставили важни и благородни примери.

Преките аргументи ни дават събитията, борбите, които  от век на век оформят цивилизацията.

Злото, това е силата на слабия човек. Слаби и грешни сме – всички. Ако гледаме само простия сбор на злото, то не става по-малко на земята. Но неизменното присъствие на доброто е ясен знак: можем и трябва да вярваме в човека.

Тази вя може и трябва да се приеме като рационалната същност на библейската вяр в идването на Спасителя.

Тази вяра може и трябва да се приеме за морален ирператив, заповед на съвестта.

Тази вяра може и трябва да се приеме като отговорна задача на сегашните и следващите поколения.

 

* * *

 

Вярата в човека и моралът на човешкия дух

 

Често ми задават въпроси за проповядваната от мен вяра в човека, в които общото е невярата в човека.

Както виждаме, тези и много други хора могат да живеят своя живот и без вяра в човека, не рядко съвсем добре. Нямаме нито основание, нито право да искаме друго. Например самоубийство. Което иначе дори изглежда логичен, смел и благороден отговор на такъв вид безверие. С каква драматична сила представя това Нашата нужда от утешение на Стиг Дагерман.

Тук обаче става дума за нещо съвсем друго. Издигането на вярата в човека във вяра, ако щете, в религия е  зрелостен изпит за човешкия дух.

Вярата в човека по никакъв начин не е рекапитулация на спекулациите ни за успеха на човешкия вид.

Вярата в човека е осъзнаване на това, че всичко има смисъл тогава и само тогава, ако вярваме в човека. И още: осъзнаването на тази безмерна отговорност, която произлиза от предното осъзнаване. Така вярата ни в човека се превръща във върховно морално задължение.

 

* * *