Вярата в човека също си има
рожден ден: 30 януари 2008.
Така днес можем да празнуваме 15 години вяра.
Мила традиция е празнуването на рожденните дни, но
добре е да знаем, че нищо не започва от нищо. Това е вярно и за човека. Но да
не мислим само за преди раждането ни преживени бурни и велики девет месеца под
сърцето на майка ни. Истината е, че майките, всички жени се раждат вече с тези
180 хиляди майчински клетки, които ще им служат за да изпълнят върховната си мисия. Тези майчински клетки се оформят напълно около седмия месец на
бременността на баба ни. Ако майка ни е родила 25 годишна, то в
деня на раждането ни, ние сме на 26 години. И нова не е всичко: гените ни и много други запаметяващи материали и
механизми в нас пазят пресни спомени за случилото се през последните няколко
милиона години. А електроните ни още помнят събитията по времето на Големия
взрив…
А какво да кажем за вярата в човека?
Маже би тя съществува много преди човека. Може би тя съществува откакто има живот във вселената. Може би тя е мотивирала и
направлявала еволюцията…
Едно е сигурно, сам човекът в най-важните и
най-осветените моменти на съществуването си, на борбите си е вярвал в себе си,
и в нас, неговите наследници. И тази непобедима вяра е раждала през изминалите
хилядолетия плодове, които дават отново и отново сили, даваг светлина. Наследството
ни е огромно.
Огромно, но недостъпно за всички. Превърнато в таен
гносос за повечето човеци от онези, които не искат хората да вярват в себе си,
а на господарите си.
Много опити са правени през изминалите хилядолетия да
се върне на хората огъня на вярата в човека, но битката не е спечелена.
Това, което започна на 30 януари 2008 е един нов опит. Не повече, и не по-малко.
Какъв ще е неговият успех? Времето ще покаже. Qui
vivra verra!
Задачата ни сега е не е да се занимаваме със
спекулации и невъзможни прогнози, а да работим по актуалните задачи.
Повтаряйки безсмъртните думи на Рей Бредбъри: „Прекрасното
в човека е това, че той никога не се обезсърчава, никога не му омръзва да започне
нещо отначало, когато знае, че то е много важно и заслужава да се направи!“
* * *
