Ако изхождаме от личния си опит и
от това, което знаем от историята („рез посредничество на литературата и на
историческата наука), вероятно никак няма да е лесно да гласуваме вяра на
човека.
Но колкото повевече научаваме за миналото, толкова
повече преки и косвени аргументи ни дамат основание за няра.
Преките аргументи идват от хилядите личности: учители,
лекари, майстори, артисти, писатели, творци, учени, будители, народни трибуни,
борци, герои, които са оставили важни и благородни примери.
Преките аргументи ни дават събитията, борбите, които от век на век оформят цивилизацията.
Злото, това е силата на слабия човек. Слаби и грешни
сме – всички. Ако гледаме само простия сбор на злото, то не става по-малко на
земята. Но неизменното присъствие на доброто е ясен знак: можем и трябва да
вярваме в човека.
Тази вя може и трябва да се приеме като рационалната
същност на библейската вяр в идването на Спасителя.
Тази вяра може и трябва да се приеме за морален
ирператив, заповед на съвестта.
Тази вяра може и трябва да се приеме като отговорна
задача на сегашните и следващите поколения.
* * *
